Поява на второ дете в семейството

Очакването на второ дете поражда много и различни радости и тревоги. Как се отразява малкото братче или сестриче на първородното дете? Какво да очакваме?

Новината за второ дете, в семейството обикновено се посреща от първородното дете с радост. Първото дете започва да очаква с нетърпение братчето или сестричето си, което ще бъде партньор в игрите.

В действителност, обаче с появата на второто дете, животът на първото се променя драматично и то се озовава в неочаквана позиция. Доскоро единствено, радващо се на дълбока всеотдайност и загриженост, получаващо безгранична любов и грижа, първото дете попада в ситуацията на по-големия. То трябва да се научи да споделя родителската привързаност, грижа и внимание. Трябва да споделя и стаята и играчките си. Трябва да отстъпва и да осъзнае, че вече не е преди всичко.

Тези преживявания могат да бъдат травмиращи. Изместването от „трона“ е разочароващо и у детето може да се породи ненавист, ревност, стремеж да се защити от обрата на съдбата, несигурност и усещане за надвиснала заплаха. Често това е моментът, в който децата използват всички възможни стратегии да спечелят вниманието на родителите (най-често майката). В повечето случаи не особено богатият им опит ги връща към най-сигурния начин да получат вниманието на мама – плач. Детето може да започне да се държи като бебе или да се тръшка, да казва, че се страхува от нещо или че нещо го боли, с цел да получи същото внимание, каквото получава бебето.

Много от опитите на детето да възвърне предишното състояние са обречени на провал и то започва да осъзнава по-остро, че неговите родители са или равнодушни, или заети с други грижи. Когато опитът да привлече вниманието остава пренебрегнат, отхвърлен или неразбран, детето страда. И малко по малко първото дете се научава „да бъде само“, да се справя само в различните ситуации, без да търси непрекъснатото одобрение и близост. Това превръща голямото дете е консервативно, предразположено към лидерство, със стремеж към власт. В зрелостта това дете става основният пазител на семейните вярвания, традиции,разбирания.

В последствие родителите приемат първото дете за вече самостоятелно пораснало, и започват да го натоварват с големи очаквания – приписват му толкова сила и ум, че му дават да контролира по-малкото дете. Това доверие обаче е обременяващо. В зряла възраст детето започва да следва модела – „ти си по-големият, по-силният, по-възрастният, затова трябва да …“ и отстояването на тази позиция на по-добър от другите се превръща в една от основните цели.

Добре е с появата на бебето, да не насочвате цялото си внимание към новопоявилото се безпомощно същество. Вашето „голямо“ дете все още се нуждае от същата любов и време с вас, както преди. Намерете време само за него.

И да – голямото дете може и да Ви помага, като носи кърпичките и памперсите, измива чиниите или подрежда след бебето, но не забравяйте, че дори и да е на десет, то все още е просто дете и не е готово да бъде третия родител.