Тревожен съм. Мога ли да променя негативните си мисли?

Тревожността се дели на два основни вида и е лечимо явление. Разпознаването на всеки един от тях предлага и специфични решения за справяне с проблема.

Като едно от най-честите преживявания у човека, тревожността може да се прояви под различни форми. Тя може да бъде израз на трайна лична особеност или да се проявява епизодично, в норма или патология.

Тревожността е спътник на човека още от древните времена. Тя е чувство, възникващо в ситуации на опасност и отключващо инстинкта за самосъхранение.

Този инстинкт може да се прояви в три основни направления:

бягство,
нападение и
вцепенение.

Тревожността е сигнал, че нещо във вътрешния ни свят или в отношенията ни с нашето обкръжение не е наред. Какво ще правим с този сигнал е въпрос на избор.

Можем да се опитаме да го елиминираме като го подтиснем, изработим умения да овладяваме тревожните си реакции или изследваме тяхното по-дълбоко значение.

Терапията във всеки случай е важно да бъде съобразена както с естеството на разстройството, така и със значението й за човека, който я изпитва.

Съществуват основно два вида тревожност:

нормална и
патологична.

Нормалната тревожност е с такава интензивност или/и продължителност, които не нарушават нормалното функциониране на личността.

Тя е предупреждение за възможна опасност и по този начин облекчава целенасочената активност, мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации: подготвя ни за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на всички наши творчески актове.

Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и сигнал за развоя на връзките ни с другите хора, т.е. може да играе адаптивна роля.
Адаптивната (нормална) тревожност се отличава с това, че:

човек я понася сравнително леко;
тя няма сериозно присъствие в ежедневието му;
интензивността й може да бъде контролирана;
малко са телесните признаци на тревожността.

Патологичната тревожност представлява неадекватен по своята интензивност или/и продължителност отговор на даден стимул, който влияе неблагоприятно върху функционирането на личността и психичното й състояние.

Различни са сигналите, които ни казват, че сме тревожни. Ето някои от типичните прояви:

Психологични: Очакване, свързано с опасения; погледът към настоящите събития и бъдещето е ограничен от безпокойства; езикът, който човек използва, е езика на страха; налице е повишена “бдителност”; човек постоянно е нащрек; има усещане за нервност и вътрешно напрежение.
Телесни: Мускулно напрежение: “тялото ми е стегнато”, “не мога да се отпусна”, симптоми като сърцебиене, задух, изпотяване, треперене на крайници или тяло, стомашен дискомфорт;
Поведенчески: Безплодно суетене; изразена психомоторна затормозеност; бу рни реакции на стимули; променливо поведение.

“Мисли, залепнали като лепило”

Понякога нежеланите натрапливи мисли идват от предишни опити, друг път те просто са странни. Във всички тези случаи, човек е обезпокоен от тях, защото те причиняват безпокойство и дистрес. Съществува изразът “Мисли, залепнали като лепило”.

Самият акт на емоционална реакция към дадена мисъл “залепва” мисълта повече за личността и колкото повече време човек прекарва да се притеснява за натрапливостта на мисълта, толкова повече тази мислъл и всички свързани с нея мисли са там през цялото време – сутрин когато се събужда човек или през нощта, когато се опитва да заспи.

Мислълта започва да „залепва”, защото емоционалната реакция на човек към нея е силна. Най-важният въпрос е как личността оценява тези мисли и как тази оценка определя какво влияние те ще имат върху нея?

Как да променя негативните си мисли?

Много често си казваме, че няма да мислим за това, което ни безпокои. Това обаче има обратен ефект. Например, ако забраним на човек да мисли за “розов слон”, това ще го накара да мисли още повече за него.

Предписанията от приятели и семейство от рода “Не се тревожи за това” имат най-често обратен ефект. Хората се облекчават, че тяхното неизказано желание другите да престанат да им казват “Не се тревожи за това” е узаконено. Те често се чусвтват подтиснати да кажат нещо поради ясната позиция на другите.

Рационално е да си дадем 30 минути тревожене на ден, което е повече от достатъчно за всеки тревожен човек.

По този начин не се окуражава човек, а по-скоро е вариант за него да се заеме с проблемните си мисли в удобно за него време. През този половин час е полезно да използваме химикал и хартия, защото това дава степен на обективност на тревогите.

В началото може ефекта да е едва забележим, но с продължителна практика той става много по-отчетлив.