Вината – морален компас или разяждаща емоция

Вина. Рядко някое чувство може да предизвика толкова противоречиви тълкувания. Дали натрапчивата вина е добродетел или унищожител на емоционална енергия?

Или пък и двете? Истината е, че съществува обективна и субективна вина и е важно да се научим да ги разграничаваме, за да можем да вземем правилните мерки за справяне с тях. Обективната вина ни обзема, когато съзнаваме, че сме нарушили важно правило, наранили сме някой близък или сме извършили нещо лошо. В тези случаи тревожните чувства са близко обвързани със съвестта, с подсъзнателното чувство за правилно и неправилно. Но има и една друга вина. Тя се проявява, когато ние вярваме, че сме сторили нещо лошо, но вместо да се изправим пред проблема и да се опитаме да го решим, ние потискаме вината у себе си без да я премахваме. Така тя „зрее“ и прогресивно пречи на развитието ни.

Остави миналото – погледни напред

Често се срещат погрешни схващания за вината. Два от най-популярните мита са:

• Вината е ценно упражнение, което помага на израстването ни
• Поддържането на вина ще ни предпази от повтаряне на грешките
• Приемете вината като сигнал. Подсещане, което иска да ни привлече вниманието, за да преценим отново ситуацията и да решим дали е могла да се развие по-добре. Ако не – можем ли да направим нещо, за да я променим сега? Ако отговорът е положителен можем да вземем съответните мерки, да се извиним или по някакъв начин да „изкупим“ чувството на грях. Ако пък е отрицателен, това което можем да направим е да приемем вината си, но да продължим напред. Дълготрайното стаяване на обвинения към самите нас може само да ни възспре от намирането на продуктивно решение и ще ни връща назад отново и отново.

Съвършенството не съществува

Перфекционизмът и стремежът към съвършенство са едни от главните виновници за стаяването на субективна вина. Никой не е перфектен – нито ние, нито близките и приятелите ни, които смятаме за такива. Затова тези стремежи са нездравословни и са рецепта за провали. Провали, които могат да ни тормозят дни, седмици и месеци. Да нанасят удари по самочувствието и да ни отклонят от пътя ни, защото знаем, че сме сгрешили. Знаем, че сме можели да постъпим другояче.
Вярваме, че сме могли да бъдем идеални. Е, трябва да приемем, че не сме. Никой не е. Това е животът!

Излез от капана на Вината

Някои хора са по-емоционални и импулсивни от други и точно те са по-вероятните жертви на разяждащото чувство на вина. За да предотвратим емоционалното си изтощение от тази тревожност можем да следваме лесен набор от стъпки за анализ на ситуацията:

1. Оцени действията си. Какво те кара да се чувстваш виновен?

2. Може ли да се каже, че действията ти са били подходящи и правилни спрямо обстоятелствата?

2.1. Ако „Да“- остави настрана всякакви мисли за ситуацията. Излез навън, виж се с приятели, мисли за всичко друго, но не и за това.

2.2. Ако „Не“- можеш ли да направиш нещо, за да промениш изхода от ситуацията? Ако има такова – направи го, подсигури се, че си направил всичко по силите си.

3. Направи финална оценка и виж дали можеш да извлечеш полезна поука, за да не повтаряш грешките си.

Следването на тези стъпки цели да ни даде максимално обективен и пространствен поглед, вместо да губим време в тъпкане на едно място и разиграване на хипотетични ситуации.

Вината е една от онези емоции, за които вярваме, че иска да ни посочи нещо важно. Но не всяка емоция е рационална – само тези, които имат дефинирана цел. Фокусирайте се над вината, която изпитвате, когато сте наранили близък човек. Следващият път, когато усетите нарастваща тревожност – помислете дали се опитва да ни научи на нещо или просто е моментна, импулсивна реакция.