7-те най-често срещани човешки страхове

Навън е тъмно, а ти си сам вкъщи. Гледаш телевизия, докато не чуваш странен шум от съседната стая. Дишането ти се учестява. Сърцето ти започва да препуска.

Страхът представлява емоционална реакция, причинена от предполагаема заплаха. Тази реакция причинява промени в начина, по който мозъкът и органите ни функционират, както и в поведението ни. Страхът може да ни накара да побегнем, да се скрием, да замръзнем на място. Докато растем страховете ни намират различни проявления и форми – от кървавия филм на ужасите, когато сме били малки, до намирането и задържането на мечтаната престижна работа след колежа. С течение на времето страховете ни еволюират както всичко около нас, предизвиквани от все по-странни и чудати стимули. Но колкото и разнообразни и абсурдни да са те, има няколко причинители на страх, които свързват много от нас.

7. Непознатото

Този страх ни съпътсва от хиляди години и има голяма роля в оцеляването на вида ни. Като деца много от нас са се страхували да преминат през тъмния коридор и инстинктите са ни теглили в обратната посока. Това е главно, защото не сме знаели какво може да се крие в тъмното. Когато знаем можем да установим контрол над ситуацията. Аналогично – непознатото ни кара да губим усещането за контрол и това ни плаши неистово. Но това е нож с две остриета – макар че помага на самосъхранението, страхът от непознатото пречи на прогреса ни. Заради него изпитваме трудности да откриваме и осъзнаваме нови неща, предизвиква отрицание и предубеждения.

6. Самота

Това ужасно чувство на празнота, причинено от липсата на контакт с друго човешко същество. Страхът от самотата е резултат на хилядолетна еволюция от един от най-ранните ни инстинкти за оцеляване. Още пещерните хора са се движели на групи, защото са знаели, че така шансът им да оцелеят е по-голям, отколкото ако са поединично. Този страх се свързва и с нещо друго – възможността да сторим нещо добро и никой да не забележи. Човек често усеща, че за да може действията му да имат някакъв смисъл, то трябва да има някой да ги оцени. Както са питали още древните философи – „Вдига ли шум падащото в гората дърво, ако няма някой наоколо, който да го чуе?“

5. Разочарование

Тук се наблюдават две различни проявления – страхът да не разочароваме другите и страхът да не разочароваме себе си. Още като сме били деца и сме правили бели сме очаквали емоционална реакция от родителите си под формата на някакво наказание. Но най-лошото наказание бе, когато срещнем поглед изпълнен с тъга и разочарование. Интересно е, че уплахът от разочарованието е и част от причината да се страхуваме от непознатото – подсъзнателно не искаме да сме жертва на това неприятно чувство, което изпитваме, когато реалността не е отговорила на очакванията ни.

4. Присмех

Най-честото проявление на това чувство е това, което наричаме „сценична треска“. Отнася се към страховете ни от негативна критика, както и тези, в които не успяваме да представим достатъчно добър образ за себе си пред другите. Онзи момент, в който трябваше да говорим за първи път пред по-голяма публика и изпитвахме нарастващия стрес от възможността да бъдем освирквани или осмяни. Макар хората да се учат да го контролират, това е нещо, което често ни съпътства цял живот, просто защото никой не обича да е под светлината на прожекторите, заради нещо негативно.

3. Отхвърляне

Понякога човек се улавя, че сляпо следва поведението и действията на другите. Това ни помага да избегнем възможността обществото да ни отхвърли. Страхът от отхвърлянето, както и този от самотата, се свързва с това, че много от нас оправдават съществуването си чрез приемането и одобрението на другите. Това поставя под съмнение цялата ни социална структура – дали нещо е добро или лошо, само защото обществото казва така?

2. Смърт

И отново се появява страхът от непознатото – какво ще стане с нас, когато животът напусне тялото ни? Векове наред човекът е толкова запленен от мисълта да разгадае смъртта, че ѝ е посветил цели културни и религиозни течения, които целят да си я обясни. Почти всички древни цивилизации са имали божества или начини да почитат гибелта. Така сме се научили да я уважаваме и в крайна сметка по-лесно да я приемаме.

1. Провал

Първото място на този страх се дължи на факта, че никой друг не направлява толкова силно нашите решения и действия. Провалът приема различни форми – да осъзнаем, че не живеем живота, за който сме си мечтали; че не успяваме да реализираме плановете си; че ще попаднем в ситуация на пълна безпомощност. Провалът е субективно понятие, точно заради различните измерения и перспектива, в която всеки от нас го вижда. Именно този страх, а не мързелът, е основната причина да бездействаме и отлагаме вършенето на работа.

За разлика от много други чувства, намирането на причините на страховете не е най-важната част от преодоляването им. Докато разсъждаваме над причината е важно да не забравяме, че всъщност трябва да се фокусираме над решението за преодоляването им. Затова не се притеснявайте да говорите за страховете си и да си направите план как, стъпка по стъпка, можете да ги овладеете и победите. Чудесата не винаги се случват изведнъж.