Защо детето ми е агресивно?

Агресията е инстинкт за самосъхранение, целеустременост в преследване на целите, поставени от личността пред самата нея. Това е оръжие, което може да се използва за градивни цели, но в същото време може да унищожи всичко – както обектите на агресивното поведение, така и субекта на агресивно действие.

Защо едното дете е буйно и агресивно, а другото ведро и спокойно? Родителите често дори и не подозират какви неща са се случили или продължават да се случват на децата им. Не бива да се пренебрегва и фактът, че родителите не познават добре децата си – техните мечти, стремежи, копнежи, разочарования, болки, обиди. Уплашени от авторитарното отношение на родителите си, децата обикновено споделят с далечен роднина или приятел. А вероятността едно фрустрирано, объркано дете (юноша) да прояви агресия е голяма. Агресивното поведение на юношите е обусловено както от генетичната предопределеност, така и от външните фактори, които влизат в съприкосновение с неукрепналата личност. Гневът, страхът, завистта, озлоблението, чувството на зависимост или несвобода (от родителите например), огорчението от собствените несъвършенства, самотата, ранимостта, тревожността, депресията, социалните различия са едни от многобройните причини и мотиви за агресия.

Как да разпознем агресията

За склонните към агресия личности са характерни честите промени в настроенията, продължителната тъга и депресия, лесната раздразнимост и избухливост, силните гневни изблици, използването на заплахи и обиди, заемането на нападателни пози, използването на недружелюбни мимики, обвиняването на околните за всички неудачи, припряността по време на работа, безпричинната подозрителност, свръхтревожността, нетърпеливостта, депресивната потиснатост, недоверчивостта, възбудимостта.

Агресията може да бъде съзнавана или несъзнавана (невъзможност за контролиране на импулсите в следствие на някаква патология). Агресията може да бъде афективна, но и целенасочена (постоянна).

Една от основните причини за появата на агресия у децата са неговите родители и средата, в която те живеят, а също и начина на възпитание. Ако детето расте в условия, при които е свидетел на агресивни постъпки това въздейства за формиране на подобни постъпки и от него. Системата на възпитание също е от голямо значение.

Прекалено строгата или прекалено либералната система на възпитание е еднакво неблагоприятна. В първият случай,когато нищо не се позволява, всичко е забранено детето се стреми да компенсира с агресивни действия, с които задоволява потребността си от свобода и самостоятелност. Във вторият случай се създават условия за свобода на импулсивни действия,за задоволяване на всички прищявки, което води към неконтролируемо поведение. Най – силно провокирана е агресията в семейството, в което бракът е несполучлив. Битовите скандали, особено тези при които насилието е неизменен спътник и на които децата стават свидетели. Това създава дълбока пропаст между детето и родителите. За него те вече на са безспорен авторитет, изпитва чувство на несигурност и на обърканост, което компенсира с агресивно поведение. У него доминира страхът и инстинкта за самосъхранение. Децата често копират поведението на своите родители, така че ако те се държат агресивно помежду си и спрямо детето, няма как да очакваме друг начин на поведение от децата освен агресивния.

Понякога родителите несъзнателно формират агресивно поведение у децата си. Това става по няколко начина:

Чрез собствен модел на поведение с оценките и диспозициите към различни форми на насилие и тяхното изразяване или чрез собствените си предразсъдъци.
Чрез загубата на контрол върху детето в неговия ежедневен живот, особено когато това е съчетано с непълноценни отношения – недостатъчно познаване на детето, нечувствителност към това, което прави, незнание за връзките му с другите деца и за поведението му.
Чрез слаба дисциплина и незаинтересованост от поведението му.

Типичните прояви на агресия в различните етапи от детството

Пеленачетата проявяват агресия чрез плач или хапене. Плачът е важен начин за комуникация при бебетата – така те сигнализират, че имат нужда от нещо.
Децата от 1 до 2г. проявяват агресия най-вече към играчките си или други деца. Важно е да се използват ясни стратегии за ограничаване на агресията като тайм-аут, здрава прегръдка до успокояване на детето или подходящо наказание при неуместно агресивно поведение.
От 2 до 5г. децата активно овладяват езика и физическата агресия намалява за сметка на вербалната. На тази възраст децата все още са центрирани върху собствените си нужди и пориви и не могат да разберат гледната точка на другите. За тях всяко нещо е или добро, или лошо – все още нямат цялостно разбиране за нещата, не могат да интегрират добри и лоши качества в един обект. Освен това те още не разграничават категорично фантазията от реалността и могат да възприемат някои предавания по телевизията за реални.
В училищна възраст все по рядко се наблюдава импулсивно поведение или нужда да атакуваш другите, най-вече тези от приятелския кръг. Вербалната агресия през електронните мрежи също се увеличава.

Малките деца реагират по най–различен начин на събитията, случващи се около тях . Тези различия в поведението на децата се дължат на темперамнета , който характеризира психичните основи на личността и определя отношението на детето към заобикалящия го свят.

Как да предотвартим изблиците на агресия

За да се справим с детската агресия е необходимо да се работи върху дисфункционалните стратегии за самоконтрол и управление на агресивното поведение и да се формират ефективни стратегии. Когато децата не могат да изразят с думи гневните си чувства или не бъдат окуражавани да ги споделят с възрастните, те се чувстват неразбрани и объркани и продължават да се въртят в порочните си схеми на агресивно поведение.

Като основни моменти, над които трябва да съсредоточим вниманието си ще посочим: основания, източници на агресия, степента й на проявяване и силата й, отношения на даденото дете с членове на семейството, обкръжаващата го среда. След като бъде изяснено това, трябва да подберем подходящия метод, с който да бъде преодоляна агресивността. За да работим върху процеса по превенция е необходимо да се съсредоточим върху причините предизвикали агресия в едно дете. Като основни можем да посочим: страх (от показване на слабост; от потъпкване на самочувствието); желание, стремеж към показност (пред съученици, приятели).