Как да (си) помогнем при първа раздяла с детето?

Децата имат нужда да прекарват деня си с връстници. Повечето социални умения се изграждат така. Как да помогнем на детето да преодолее първата раздяла с мама?

Първата раздяла е нов етап от живота и на детето, и на неговите родители, посветили почти цялото си ежедневие на отглеждането му от момента на неговото раждане. Това е етапът, през който детето излиза от своя микросвят на семейството и започва да гради нов вид социални контакти. И въпреки че периодът е емоционален, децата са много по-адаптивни от възрастните и много по – лесно свикват с настъпилите промени.

Споделено спокойствие

С наближаването на момента за раздяла, започнете проучването на възможните места, където бихте оставили детето си. Подгответе си списък с въпроси, консултирайте се с детски психолог и се опитайте да гледате на събитието като на признак на развитие, а не нещо страшно.

Когато сте се запознали с хората, на които ще поверите детето си и сте спокойни, че наистина сте избрали най-доброто място, просто се доверете на професионалистите. Ако раздялата е продължителна и мъчителна, детето започва да изпитва страх от новото и се лишава от трупането на личен опит за справяне с раздялата. Когато майката е спокойна, раздялата е кратка и уверена, а детето „се влива“ в подходящата за него среда с интерес и любопитство. Когато детето подхожда с интерес и любопитство, то става все по-самостоятелно и уверено в себе си, защото не гледа на грешките като провал, а директно се учи.

Успешната раздяла

Често майките започват да се подготвят за раздялата и правят опити да оставят мъничето на близки и роднини. Дори и да бъде отчетен опитът за успешен, имайте предвид, че детето е сред познати хора и в позната обстановка (в която най-често е и господар). Смяната на обстановката е сързано с изграждане на умения на детето да заяви (покаже) желанията си, докато у дома то често получава всичко наготово, дори преди да го е поискало.

Най-продължителна е адаптацията за децата на 2 годишна възраст, тъй като съзнанието им е започнало да се оформя, имат изградени стратегии да постигат желанията си, знаят с какво биха получили най-много внимание от родителите си и не се срамуват да го прилагат.

В повечето случаи, това е и моментът в който майката би трябвало да се върне на работа. След двегодишно отсъствие това е още една промяна в живота на майката, към която трябва да се адаптира. За да избегнете фрустриращите моменти, оставете си около месец, в който ще сте на разположение ако адаптацията на детето е по-продължителна.

Характерна за този период е неосъзнатостта на децата, относно факта, че посещението на детското заведение изключва присъствието на родителите. И ако за по-малките деца всичко, което е извън полезрението им престава да съществува, то по-големите вече осъзнават, че дори и да не виждат своите родители, те продължават да съществуват.

Тъй като все още не са се адаптирали към средата, новия дневен режим и не са усвоили умения за комуникация с възрастни извън семейството, децата използват стратегии, с които да печелят вниманието на родителите.

Най-често използваната стратегия е плачът, но ако детето знае, че родителите му се тревожат за здравословното му състояние и вкъщи често се говори за това, могат да използват и стратегии, свързани с него.

Стратегиите за привличане на внимание варират спрямо миналия опит на децата относно реакциите на родителите спрямо конкретно поведение.

Важно е да знаем, че децата почти винаги „преболедуват” първото отделяне от семейството и промяната на дневния режим. Възможно е да се появят симптоми на грип или настинка, които са резултат от новите контакти и емоциите, оказващи влияние на имунната система на детето.

Тези симптоми, също както плачът са естествено явление и са част от адаптацията.

• Отшумяват с натрупването на положителен опит:

• придобиването на нови знания и умения,

• допринасящи за самоувереността на детето,

• удоволствието от съвместната игра и общуването с връстници.

Както и установяването на факта, че след края на работния ден родителите идват да го вземат и всички заедно се прибират вкъщи, за да споделят впечатленията си от изминалия ден.

Как да направим адаптацията на детето в яслата или детската градина по-лесна?

• Подгответе детето за настъпващата промяна (разказвайте му какво ще се случва, изтъквайки позитивните страни на посещенията му в детското учебно заведение).

• Посетете заедно с детето мястото, което ще посещава.

• Оттренирайте раздялата. Нека да е осъзната, макар и малко по-трудна.

• Подтиквайте го към самостоятелност (да се обува и събува само, да използва прибори за хранене, да подрежда играчките си след игра).

• Препоръчителна е кратка, уверена и спокойна раздяла.

• Бъдете спокойни и уверени, когато оставяте детето в детското учебно заведение.

• Реагирайте също така спокойно и уверено на стратегиите му за привличане на внимание.