Когнитивно развитие на детето

В продължение на много години, теоретичните основи на когнитивното развитие произлизат главно от теорията на Жан Пиаже. Той смята, че децата са биологично подготвени за активното изграждане на знания в точна последователност, водеща до появата на логическото мислене. Теорията на Жан Пиаже се състои от 4 стадия на развитие, започващи от раждането и приключващи в юношеството и след това. Те са наречени според характерните за тях поведения и мислене: сензомоторен(0-2), предоперационален(2-6год.), стадий на конкретните операции(7-12год) и стадий на формалните операции(след 12год.). Всеки период е характерен с придобиването на определени умения.

Сензомотерен стадий

Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. Той е наречен така, защото през това време децата се научават да координират визуалната и тактилна информация със своите моторни умения. Както всички знаем, това е и периодът, свързан с най-динамичните промени и усвояването на най-много нови умения.От чисто рефлексните си реакции, малките постепенно придобиват все повече знания и от рефлекси те преминават към съзнателни, целенасочени действия. Децата научават, че предметите продължават своето съществуване дори и когато те не ги виждат, че действията имат своите последствия, научават се да използват механизмът на “проба и грешка“, да имитират другите и по този начин, с всеки изминал ден, те научават все повече и повече за света.

Предоперационален стадий

 Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка (егоцентризъм). Те мислят, че слънцето грее за тях, че то ги следва, за да ги радва и че залязва, защото те си лягат и тогава то е свободно да се оттегли в почивка. В този етап децата срещат трудности в разбирането и осъзнаването на чуждата гледна точка. Те разбират света, така, както го виждат през собствените си очи и не осъзнават, че другите виждат нещата по друг начин и имат други мисли и идеи. На тази възраст децата също не могат добре да разбират някои лесни за нас понятия. Например, ако сложите едно и също количество вода в тясна чаша и в широка чаша, децата ще мислят, че в тясната чаша има повече вода. Така лесно може да ги подмамите да хапнат повече. Ако сложите храната им в голяма чиния те ще помислят, че е по-малко, защото така изглежда в сравнение с чинията. Проблемът се появява от факта, че те не умеят да работят с 2 понятия едновременно – количество вода и размер на съда. На около 5-годишна възраст, те вече могат да преценят количествата и размерите значително по-добре и по-рядко правят тези грешки.

Стадий на конкретните операции

 Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по гъвкава. Те успяват да разсъждават по-умело и постепенно се разделят с егоцентризма си. Те използват добре логиката и съумяват да съпоставят частния си опит с общия, но все още срещат затруднения в използването на дедуктивното мислене (от общото към частното). Най-значимото постижение в тази възраст е разбирането за обратимост. На тази възраст те разбират, че тяхното куче е Лабрадор, Лабрадорът е вид куче, а кучето е вид животно. Т.е., те могат да разбират и работят с няколко категории на един обект без да ги объркват.

Стадий на формалните операции

 Този период започва след около 12-годишна възраст и е последният от теорията на Пиаже. Характерно за него е появата и развитието на абстрактното мислене, планирането и дедуктивното мислене. Децата не се опират вече само на опита си, но вече съумяват да използват и по-абстрактни идеи, които са важни за решаването на проблеми и ученето. Те успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.  

В периода на своето развитие децата използват различни механизми на разсъждение, за да могат да научат повече, да се адаптират към променящата се среда и да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие. Най-характерните от тези механизми са: схемите, асимилацията, акомодацията и тяхното уравновесяване.

Схемите са мисловните категории, които ни помагат да тълкуваме и разбираме света. Според Пиаже, схемата включва конкретната категория на знанията и процеса на активирането й. Когато научаваме нова информация, например, ние използваме това знание, за да модифицираме, добавим или променим предварително съществуващите схеми. Едно дете, например, може да има схема за вида на кучетата. Ако единственият опит на детето е с малки кучета, то може да смята, че всички кучета са малки. Когато детето срещне голямо куче, обаче, то ще вземе тази нова информация и ще я добави към съществуващата схема. В конкретната ситуация, разпознаването на кучето и свързването му с категорията „кучета“ се нарича асимилация, а процесът на адаптиране на новия вид куче към старата схема (или създаването на нова схема) се нарича акомодация. Така например, Пиаже вярва, че бебетата използват уравновесяването на тези механизми, за да се адаптират към средата си. Уравновесяването представлява адаптирането на собствените идеи и вярвания към условията на средата. Например, ако едно дете нарича всички възрастни жени „мама“, то, то трябва да научи, че не всички жени са „мама“. Постигането на равновесие между асимилацията и акомодацията на новата информация обяснява как децата преминават от един към друг стадий на развитие и как те подобряват разсъжденията и мисленето си.

Теорията на Пиаже продължава да бъде актуална и до днес и внася разбиране за това как малките разсъждават и научават за света, защо допускат определени грешки и кога е вероятно те да надраснат определен проблем. Жан Пиаже остава, дори и толкова години след публикуването на теорията си, най-значимият психолог в развитието и разбирането на когнитивното развитие на децата.

 Друга гледна точка произлиза от изследванията на Лев Виготски. Той твърди, че мисълта се развива първоначално в социалното взаимодействие и по-късно става достояние чрез езика и речта. Според него, познанието на детето се развива в социалния контекст чрез взаимоотношенията с родителите, братята и сестрите, приятелите и възпитатели на детето. Т.е., когнитивното развитие на децата е зависимо от и се развива благодарение на контактите им с другите. Двете теории оставят трайно влияние върху съвременния поглед за разбирането на когнитивното развитие. Биологичната ни предразположеност за натрупването на знания чрез преживявания и взаимоотношенията ни с околните играят важна роля във формирането и развитието на нашите познавателни процеси.

Между 2 и 6-годишна възраст, детската мисъл постепенно съзрява и позволява на децата да възприемат реалността по един по-ясен и разбираем начин. Тяхната памет се подобрява съвместно с усъвършенстването на езика. Увеличаването на речевия запас и овладяването на езика дават възможност за по-лесното запомняне и припомняне на различните събития. Способността да се кодират спомени с помощта на вече научените думи и понятия дава възможност на децата да запомнят преживяванията си. Това умение зависи от узряването на областите в мозъка, отговорни за езика и се развива чрез разговорите на родителите с техните деца за отминалите събития. В предучилищна възраст децата развиват база от знания, която им позволява да правят различни асоциации и да категоризират обектите и своите преживявания. За разлика от по-малките, за които изживяванията често изглеждат отделни и различни едно от друго, в предучилищната възраст децата съумяват да обобщят отделните събития и да стигнат до определени умозаключения. Все по-често, те категоризират и могат да създадат очаквания на базата на миналия опит. Ако едно дете може да свърже новия опит към вече съществуваща в неговото съзнание категория, то е по-вероятно да го запомни. Възрастните често се изненадват от сложните и свежи идеи на 4 – 6-годишните, които демонстрират своите аналитични и концептуални способности. На тази възраст те имат гъвкава мисъл, нови идеи и непрекъснато подобряват своя речников запас и мислене. В резултат на това, децата са по-вещи в приемането на нови изживявания и неочаквани събития в игрите и по-умели в разсъжденията си. От 4 до 5-годишна възраст децата осъзнават, че реалността е по-сложна, отколкото са очаквали, че има изненадващо много връзки между нещата и че има много въпроси, чиито отговори те все още не знаят. Тази „мистерия“ тласка тяхната мотивация към научаването на нова информация, за да могат най-накрая да разберат всичко за техния свят. Те задават много въпроси и изпробват различни версии за реалността. Отговорите на „големите въпроси“ предизвикват емоции на изненада, любопитство и безпокойство. Те искат да знаят как и защо вали, защо от небето, защо водата е синя и какво точно има в нея, за да бъде синя…