Как изкуството подпомага детското развитие и лекува травмите или защо арт заниманията са полезни за децата?

Арт заниманията развиват творческите способности. Децата се научават да изобразяват света около себе си по един необикновен начин. Запознават се с основни техники и похвати в изящните и приложните изкуства, правят забавни оригами, моделират с пластелин или глина, апликират, рисуват и още много креативни техники с необикновени материали, носещи наслада и усмивки.

Целта на арт заниманията е да развият точност при движението на ръчичките на децата, координираност, логическо мислене, сръчност и разбира се удовлетвореност от собствената творба.

Арт заниманията може да се прилага при деца от всички възрасти. Всяка задача, давана на детето, е специално измислена и насочена към неговите персонални нужди, състояние и особености. Водещият може най-правилно да прецени с какво да ангажира детето. Той е и този, който ще разтълкува правилно сътвореното от него.

В арт заниманията се използват различни форми на изкуството и процеса на създаването на изкуство, за да помогне на децата да се отпуснат и да изразят себе си по-лесно. Актът на творенето е в основата на този вид занимания. Базирани са на вярването, че творческият процес и себеизразяването чрез изкуството помагат на хората да разрешат проблеми и конфликти, да развият личностни умения, да контролират поведението си, да овладеят нервни изблици, депресии, психологически бариери, да се преборят със стреса. Приложими са и при деца с различни проблеми – по-сериозни или не толкова. Например заболявания, говорни затруднения, психически разстройства или просто преминаване през тежък период. Арт заниманията се прилагат успешно и при емоционални проблеми, както и като приятна форма за справяне с трудности, психически травми, за по-ползотворно запаметяване и учене или неочаквани промени. Също така се подобряват когнитивните способности – памет, внимание, мислене и адаптивните възможности на личността. Някои от основните проблеми при децата, за които арт терапията може да помогне: трудно фокусиране и задържане на внимание; тежка загуба, например на родител или роднина, приятел; липса на увереност, ниско самочувствие, съмнения в личните способностите; емоционални проблеми; проблеми със запаметяването; проблеми с ученето.

Арт-терапията развива и моториката чрез разнообразните форми на дейност, застъпени в нея. Моториката е свързана със способността на индивида да премества тялото си или части от него в пространството (моторика на оста, на крайниците, лицева моторика). Тя позволява срещата с външния свят и адаптацията към него. Развитието на моториката е съществен фактор за развитието на човешкото същество и най-вече за придобиването на автономност. Моториката се превръща в отражение на психичния живот и в средство за комуникация.

Много важен елемент от процеса на арт терапията е и човешкият фактор – арт терапевтът. Той е този, който ръководи дейността, насърчава експресията, „хваща” посоката в развитието на детето и я направлява доколкото може. Той дава и конкретните задачи за изпълнение и след това тълкува създаденото, прави необходимите изводи от творбите им. Арт терапевтите са задължително специалисти – най-често психолози, психиатри, педагози, които обикновено имат и някакво образование или специализация, свързани с изкуство, което също е много важно.

Арт терапията може да се провежда на групи или пък да бъде индивидуална. Много е важно уточнението, че тя не е урок по изкуство, следователно не е необходимо детето да има какъвто и да е специален интерес към конкретното занимание. Не е необходимо да има и талант или определени умения, за да го практикува. Целта е да доставя удоволствие и да отключи експресивност у детето, на което се прилага, а не да създава произведения на изкуството или художници. Не се изисква и предишен опит или по-специално отношение към дадената дейност. Основната разлика от уроците по изкуство е, че в заниманията по арт терапия акцентът и основният фокус са чувствата, преживяванията и проблемите, а не качествата на това, което се твори. Важни са възприятията на детето, сетивата и въображението, те са в центъра на заниманията.

Децата са много по-склонни да споделят и изразяват себе си чрез маркери, боички или пластелин, отколкото чрез думи. Вариантът задаване на въпроси – отговаряне е често неприятен и скучен за децата. Не е за подценяване и фактът, че техният речник е още много ограничен, за да изрази напълно сложните им чувства и емоции. Децата по естествен начин са много по-артистично настроени, готови са да творят и без подканяне. Детето по собствено желание говори чрез изкуството, не се смущава от нищо, естествен е в реакциите си и не ги манипулира, както възрастните правят понякога, дори чисто неволно. Невъзможно е детето да излъже чрез рисунката си, но е възможно да го направи при разговор с думи.