Мисията (не)възможна: Изграждане на хигиенни навици при децата

Ранно детско развитие

Това е дълъг и динамичен процес. Улеснява се с установяване на правила, търпение при следенето за тях и положителна нагласа за предстоящото.

Изграждането на хигиенни навици

е важна част от новите неща, които едно дете научава. Обикновено това се случва малко преди да започне да се отделя от майката за повече време, т.е. започва изграждане на самостоятелност.

Тази самостоятелност е свързана с трупането на личен опит и развиване на умения за спазване на правила. Въвеждането на нови правила и изисквания към детето ще му даде възможност да търси нови стратегии за справяне и ще развие социалните му умения.

Миенето на ръцете след игра навън и преди хранене е изискване, което е по-лесно да се поднесе под формата на правило. Така спазването на това правило не подлежи на „пазарене“ и много лесно се превръща в добър навик още преди детето да започне да разбира връзката на хигиената със здравето.

Много деца се научават на хигиенни навици без особени трудности, за други обаче този процес може да протече по-продължително и с известни затруднения.

Затруднения

Тези затруднения се дължат на трудности с комуникацията, слабата им социална осведоменост и сензорната им свръхчувствителност. Ако дете изпитва трудности при изграждането на хигиенни навици по всяка вероятност то или не знае какво да направи, или се страхува.

Децата често си служат със съвсем малко думи и се затрудняват да съобщят на възрастните за нуждите си или не разбират асоциацията между думите и действията. Или връзката между действията и конкретните места, на които се извършват.

Те не се мотивират от социално установените норми както другите деца, а съществува и възможността установеният навик със сменянето на пелените да е приятен за тях и да се съпротивляват срещу заменянето му.

Изключително важно е, когато преминем към действия за изграждане на тоалетни навици да сме сигурни, че детето е готово за това. Някои от следните неща са показател за готовността на детето:

  • памперсът му е сух в продължение на няколко часа;

  • прави пауза или стои мирно, докато се изхожда;

  • забелязва, че се е изпуснало;

  • проявява интерес, когато другите ходят на тоалетна;

  • показва интерес към използването на тоалетна;

Много е важно да съобразим всички неща, които възпират детето от използването на тоалетна, в това число неговите страхове и подобни собствени реакции. Също така и кои са нещата, които биха могли да го мотивират.

Какво можем да направим, за да подпомогнем на дете да придобие хигиенни навици?

  • Да наблюдаваме известен период от време кога и колко често детето се изхожда, за да планираме кога и колко често да го водим до тоалетна.

  • Предварително да изясняваме на детето настъпващата промяна.

  • Да покажем действията в символни картинки (сапун, четка и паста за зъби, гърне).

  • Ако детето изпитва страх от използването на тоалетната да му осигурим помощни материали, които да създадат чувство за сигурност (седалка, която се слага върху тоалетната чиния, столче за краката и т.н.).

  • Да мотивираме детето да използва тоалетна чрез похвали и награди, наградите да бъдат незабавни и смислени за детето. Наградите могат да бъдат давани все по-рядко или времето между тях да се удължава.

  • Да намерим начин да подсещаме детето, без темата да получава излишно внимание.

  • Да превърнем банята/тоалетната в приятно за детето място, без то да асоциира времето прекарано там с игра.

Показателите за готовността на детето да усвои хигиенни навици са общовалидни – напълно приложими и при деца с разстройство от аутистичния спектър, синдром на Даун и други нарушения в развитието.