Децата винаги ще бъдат в сърцата и умовете на майките си… а както се оказва и в техните дробове, кръвни телца, щитовидна жлеза и гръбначнен стълб.
Първият емоционален контакт с детето започва много преди раждането – от радостните новини, през първото ритниче, до снимките от видеозона. Неоспорима е връзката майка-дете, но се оказва, че тя е много по-силна, отколкото сме си и мислели.
Това е близост, еволюирала в един сложен физиологичен процес, който не включва само сърцето, но и много други важни органи, хормони и нервни окончания.
Пренос на клетки
По време на бременността майката и бебето не са свързани само с пъпна връв – те буквално стават част един от друг. Свободни клетки (които все още не са станали част от някой орган) минават през плацентата и стават част от тялото на майката. Тези клетки носят генетичният материал на бащата и тялото на родителката ги разпознава като чужди. Защо това да е добра новина?
Тези клетки засилват имунитета на майката и изграждат защита срещу зловредни „нарушители“ като раковите клетки.
Това е наистина голямо откритие и потвърждава научните тези, че жените, които са раждали имат по-малък риск от рак на гърдата. Световноизвестният д-р Дийпак Чопра наблюдава дори повишаване на коефициента на интелигентност на децата със силни връзки с майката.
Любовта ухае
Връзката с бебето се осъществява и на ниво мирис. Бебетата също излъчват феромони, които предизвикват близост към партньора, в случая майката.
Според проучвания, над 90% от майките са способни да „разпознаят“ детето си по специфичната миризма дори да са прекарали с него само 10 минути след раждането. Когато този период се увеличи на 1 час, процентът на познаване достига перфектните 100%.
Обратното също е вярно – бебето има способността да разпознава и отличава миризмата на майчиното си мляко. Затова кърмените от майките си деца показват и по-малко сигнали за стрес и тревога.
Усмивката – сладкият наркотик
Известен факт е, че стимулацията на зърното при кърмене предизвиква отделянето на хормона окситоцин, който на свой ред спомага за лактацията.
Окситоцинът неслучайно е наричан също „хормонът на любовта“. Той се отделя, когато преживяваме приятни, емоционални моменти и предизвиква в нас чувство на спокойствие и радост.
Всъщност окситоцинът взаимодейства с мозъка по много подобен начин на морфина – успокоява болките, предизвиква еуфория и желание да поддържаш това приятно чувство. Всичко това води до интересен цикъл:
Бебчо се усмихва -> Мама получава „награда“ (прилив на окситоцин) -> Мама изпитва нужда да кара бебчо пак да се усмихва
Помощ! Защо не чувствам връзката?
Вълшебната връзка между родител и дете не винаги идва веднага и от само себе си. Много родители чувстват тревога, дори вина, че не чувстват внезапна радост и прилив на енергия от първия момент, когато зърнат „малкото вързопче“.
Няма повод за притеснения. Сближаването не винаги действа като секундно лепило и много фактори могат да му повлияят – следродилна депресия, наличието на други деца в семейството, болката и умората от раждането.
Понякога просто имаме нужда от време с детето. Дарявайки го с любов, грижи и физическа близост оформяме важната ни връзка с него. Давайки всичко от себе си и превръщайки детето в приоритет често е достатъчно.
Затова оставете чистенето и прането за малко, отложете срещата с приятели и грижите за вечерята настрана – сближаването ви с бебчо е най-важното!
Майката и детето са свързани по невероятен начин – душевно, емоционално и физиологично. Представете си само – едноклетъчният организъм се дели само около 50 пъти преди да създаде нов живот, съставен от трилиони клетки. Всички тези клетки са в синхрон с вашите – едно от чудесата на природата. Затова и новороденото трябва да бъде третирано точно по този начин – като нашето малко чудо! А то със сигурност ще ни се „отблагодари“ подобаващо…