За метода на Позитивната психотерапия

Психология на личността

Позитивната психотерапия е в основата си дълбинен психотерапевтичен метод, създаден в началото на 1963г. от проф. д-р по медицина Носрат Песешкиан. Тя се базира на хуманистичната картина за човека, психодинамичната теория за болестите и използва иновативни техники. ППТ може да се разглежда като конфликто-центрирана и ориентирана към ресурсите терапия.

Позитивната психотерапия е с широко поле на действие. Методът може да се използва в психосоматиката, в психологическото консултиране, но и като помощ за самопомощ при всички специалисти, работещи с хора: педагози, учители, социални работници, мениджъри и пр. Картинно – образният език на приказките и езиковите картини улесняват преработването на проблематиката във всяка възраст и състояние на психиката.

ППТ е в основата си съпътстваща, подкрепяща и консултираща техника. Тя работи не толкова със симптома, колкото с поставените на заден план здрави актуални способности. По този начин клиентът укрепва себе си в борбата с проблема.

ППТ е удачна техника за фамилна и групова терапия. Методът позволява човек/хора от обкръжението (членове на семейството, колеги, приятели, останалите в групата) да бъдат привлечени като ко-терапевти.

Позитивната психотерапия тръгва от наличното, действителното /Positum/ и го конфронтира с другата страна на симптома, не толкова видима, но с изключителна важност: функцията на болестта, нейният смисъл и позитивни аспекти.

Диагностиката и терапевтичния процес протичат в пет стъпки, които се съдържат във всяка среща:

  • Изслушване (наблюдение/дистанциране)
  • Поставяне на целенасочени въпроси (инвентаризация)
  • Откриване на ресурс за справяне (силните страни на клиента) (ситуативно окуражаване)
  • Структуриране (назоваване) на проблемите (вербализиране)
  • Формиране на цели и други гледни точки (разширяване на целите)

За създаването на терапевтичен контакт се използват три подхода, които се преплитат плавно помежду си – позитивен, транскултурален и съдържателен подход .

Позитивният подход се изразява в позитивното претълкуване на симптома в неговата психологическа същност. По този начин в психотерапевтичния процес се привличат всички дадености – както проблемното, така и ресурсите за тяхното преодоляване.

Транскултуралният подход позволява да бъде внесен друг начин на преживяване, на решаване на психологичния проблем (друга гледна точка) – от друга култура, друга група или чужд опит. В качеството на такъв носител се използват приказките, езиковите картини, аналогиите – всичко, което може да помогне на клиента да види ситуацията, в която се намира в нейната цялостност.

Съдържателният подход обхваща психодинамиката на проблема (симптома или болестта). В контекста на позитивната психотерапия тя е представена чрез първични и вторични актуални способности. Това е серия от всекидневно повтарящи се поведенчески норми, които са потенциал на конфликти, но едновременно с това и на развитие.

Актуалните способности описват съдържанието на конфликтната ситуация, в която попада човекът. Източници на конфликти са външните събития (Life events), наречени от Н.Песешкиан “микро– и макротравми” и начинът на тяхното преживяване (актуален конфликт).

Сблъсъкът между предизвикателството на външните събития и натрупания до този момент собствен психологичен опит (резултат от справяне с основния конфликт) води до появата на вътрешния конфликт, чието съдържание позитивната психотерапия, осмисля и преработва.

Позитивната психотерапия визуализира съдържанието на проблема с помощта на:

  • Четирите сфери на преработка на конфликта

  • WIPPF (личностов самооценъчен въпросник)

  • Четирите области на натрупване на собствен опит

Области на приложение на метода:

  • Клинична, психотерапевтична

  • Работа с невротични картини при деца и възрастни – анорексия и булимия, реактивни депресивни и страхови състояния, фобии, натрапливости, безсъние.

  • Проблеми в партньорството; междуличностни конфликти

  • Кризи в семейното съжителстване; проблемното дете

  • Кризисна интервенция – преработка на загубата

  • Психотерапия в психосоматиката – захарен диабет, астма, гастрити и колити, състояние след инфаркт, хипертония и др.

  • Групова психотерапия

  • Помощ за самопомощ в социалната област – социално консултиране, педагогическа подкрепа, мениджмънт

Източници: