Сравнението с другите – фалшивият мотиватор

Сравнението с другите. Всички сме го правили. От играчки до оценки в училище, от размер на заплатата до социален статус. Доколко това обаче е градивно?

Има логика в това да се правят сравнения с цел мотивация:

Изправени сме пред ясен пример, с който си обясняваме дадена ситуация. Този пример ни служи за цел. Ниво, което трябва да достигнем. На теория всичко изглежда добре. Но теорията не е предвидила шарената палитра от процеси, които протичат в главите ни и ни правят толкова уникални. Объркани? Да започнем малко по-отначало…

[Тема 7, Снимка 1]

Защо се сравняваме?

Сравненията с другите често започват от ранна детска възраст и родителите определено спомагат за това. Разбира се, това винаги се прави с нестихващото желание да ни помагат и да ни подготвят за живота, който ни очаква. С напредването на годините желанията и целите ни се променят, но сравненията не секват. Винаги ще се намери някой с по-висока заплата, с по-голяма къща, с по-скъпи дрехи и ще ни накара подсъзнателно и ние да поискаме това. Тук е моментът, в който трябва да се изправим гордо и смело да тръгнем да покоряваме върха, нали? А може би, не.

Какво всъщност се случва?

До погледнем сравнението в по-голям детайл. Когато се сравняваме с другите, какъв най-често е изходът от това?

Тъй като често сме водени от желанието да имаме нещо чуждо, което ни липсва, се поражда чувство на дискомфорт. Дискомфорт, който ни кара да погледнем вътре в нас и да се измъчваме – че не сме толкова добри, умни или красиви. И това, че обществото също постоянно ни обстрелва с изкуствено създадени идеали, далеч не ни помага.

Подсъзнанието набелязва различните, без значение дали те ни превъзхождат или не. Не сте ли се озовавали в ситуация, в която вие очевидно притежавате нещо повече от отсрещния? Това ви вдъхва увереност и чувство на превъзходство. Все пак вие вече сте минали по този път и сте успели, доказали сте, че е възможно. Така лесно можем да се увлечем в собственото си величие и да забравим, че ситуациите и хората не си приличат и, че не можем да съдим само на базата на личния си опит.

Какво е решението?

Сравнявайте себе си със… себе си! Все пак кой ви познава по-добре от самите вас? Вместо да се озовавате в ситуации, в които търсите сравнение с човека отсреща, представяйте си, че няма никой друг между вас и целите ви. Така ще можете по-обективно да измервате прогреса си, което пряко ще подобри мотивацият ви.

Опитвайте се да проявявате разбиране вместо да съдите. Когато разбираме човека срещу нас е по-лесно да се отърсим от първичните преценки и да оценим през какво е минал, за да стигне дотук. Помнете, че най-ценните качества в живота често остават скрити – обич, доброта, благородство, емпатия, себеотрицание, щедрост.

Оценявайте позитивното у хората и ще спрете да се опитвате да ги класирате. Те са си те, а вие сте си вие. И няма нищо лошо в това!