Обичай себе си, за да те обичат и другите

Не са много хората, които да не са се натъквали на мотивиращото „обичай себе си, за да те обичат и другите“. Но замисляме ли се какво стои зад тези думи?

Когнитивно изкривяване

Нека погледнем на нещата от малко по-практична гледна точка. Най-лесната първа стъпка, която можем да направим, е да посочим нещо в живота си, което не харесваме. Може да е част от тялото ни, черта от характера, ситуация, в която се намираме, или нещо съвсем друго. Важното тук е, че виждаме нещо у себе си в негативна светлина, без значение дали е истина, или не. Това се нарича когнитивно изкривяване и може лесно да доведе до депресия или хронична тревожност.

Разбира се, напълно е възможно преценката ни да е обективна и наистина да има нещо в нас, което да не харесваме и искаме да променим. Наша отговорност е да направим разликата между илюзия и реалност.

Взаимоотношения с другите

Ако в нас има загнездено чувство на незадоволеност, на неприязън към лични черти или качества, това неминуемо се отразява и в отношенията ни с родители, приятели, човекът до нас. В такива случаи съзнанието ни има 3 основни начина за реакция.

Лесна изглежда комуникацията с хора, в които виждаме същите недостатъци, които ни тормозят. Имаме нагледен пример, че не сме единствени в нещастието си и животът изглежда по-лек. Уви, в по-дългосрочен план тези хора постоянно ни напомнят за този наш недостатък. Така се превръщат в отражение на проблемите, които имаме със самите себе си. А и контактите между хора със сходни проблеми често се превръщат в обща злочеста тирада, вместо заедно да се опитат да намерят решение.

Още по-трудно е когато човекът срещу нас притежава това, което ние смятаме че нямаме – красота, пари, целеустременост и т.н. Всяка среща с тези хора ни напомня за слабостите ни и предизвиква завист. Най-лошото е, че тези процеси много често са подсъзнателни и докато това не се промени не подлежат на контрола ни.

Има и една трета група хора – тези, които имат същите недостатъци като нас, но активно се борят за предоляването им. В по-добрите случаи това може да ни амбицира да направим същото и да оставим негативизма назад. За съжаление съмненията и липсата на увереност често ни пречат да направим така важната първа крачка.

Прости си. Обичай се.

В един момент трябва да поемем отговорност за мислите и чувствата си. За да бъдем наистина продуктивни трябва да спрем да се извиняваме с миналото и да погледнем в бъдещето, където ни чака една по-добра версия на самите нас.

Не се притеснявайте да бъдете егоисти. Себеизрастването ни прави по-привлекателни, изгражда у нас по-реалистични и здравословни стремежи и желания. Осъзнаваме какво ни прави щастливи, какво ни ядосва, кой е катализаторът, който ни движи напред.

Хората се променят цял живот, затова бъдете този, който прогресира и не гледа назад. Излезте от зоната си на комфорт, преследвайте мечтите си, разширявайте мирогледа си. Страх от провал? Оставете го и се проваляйте на воля – това ще ви учи и амбицира още повече.

Времето е единствената игра, която Човекът все още не може да спечели. Единственият начин, който е намерил досега, е да продължава напред, независимо от обстоятелствата. Собственото щастие трябва да е основната ви цел, а вие да сте главният инструмент за постигането ѝ.

И за финал, нека ви споделя една простичка истина, която неведнъж се е доказала като кредо на щастливите хора – не може да живееш позитивен живот с негативна нагласа!