Неизбежните етапи на скръбта

Скръбта е сложна и не напълно изследвана човешка емоция. Всички се сблъскваме с нея и е добре да знаем какво да очакваме за по-лесното ѝ преодоляване.

Независимо дали причината е смърт, развод или друга житейска драма, етапите на преодоляване на скръбта са практически едни и същи. Ключът към разбирането на фазите е да не се чувстваме задължени да преминем през всички тях в точно определен ред. Гледайте на тях по-скоро като набор от съвети, които да ни помагат в процеса на скърбене.

Психолозите обособяват пет основни етапа на скръбта. Ако се задържим в някой от етапите прекалено дълго, процесът на изживяване и преодоляване не може да приключи естествено. Затова, за да бъде готов да се върне към нормалния живот, човек трябва да премине през всички фази.

Етапите преминават много идивидуално при различните хора. В зависимост от човека и неговата психика, те протичат с различна скорост. Не можем, а и не трябва да принуждаваме скърбящия да ускори процеса и да се се справи по-бързо с някои от тях. Най-важно е всеки етап да бъде напълно изживян, за да сме сигурни, че емоционалната болка е преодоляна.

Отричане

„Това не може да е истина!“ е основният мотив на първия етап. Човек може несъзнателно да очаква напусналия го партньор да се върне вкъщи или той отново да пере дрехите и да готви за покоен близък. Това е нормална реакция за рационализиране на бушуващите емоции. Нещо като защитен механизъм, който омекотява непосредствения шок от загубата. Блокираме думите и се скриваме от фактите. Това е временен отговор, който ни води през първата вълна на болката.

Гняв

Когато ефекта на отричането спре да „действа“, реалността и болката се появяват отново. И ние не сме готови. Наситените емоции се отклоняват от нашата уязвимост и се пренасочват, изразени в ярост. „Защо аз? Защо на мен?“ е основната мисъл на втория етап. Ако става дума за развод или раздяла, се появява желание да отмъстим или да причиним болка на напусналия ни. Ако мислим рационално, знаем, че другия човек няма вина. Емоционално, обаче, може да сме завладяни от негативни емоции, породени от това, че ни е напуснал.

Договорки и обещания

Често, нормална реакция в случай на безпомощност е нуждата да си върнем контрола. Тайно можем да сключим сделка с Бог или нашата по-висша сила в опит да отложим неизбежното. „Ще направя каквото поискаш, ще се променя, само да не се разделяме!“, молим напускащия ни партньор. „Господи, нека оживее!“ – шепнем до леглото на умиращия. На този етап човек е готов на всичко, за да промени ситуацията и нещата да се върнат постарому.

Депресия

Обзема ни усещане за безнадеждност, отчаяние, тъга и самосъжаление. Най-после осъзнаваме каква е реалността и осмисляме загубата. Това е етапа, в който се сбогуваме с нашите надежди, мечти и планове. Потъваме в мъката си и губим интерес към живота. Това е най-опасният етап, защото в тези моменти човек може да помисли дори да посегне на живота си. Подкрепата от други близки хора трябва да е внимателна като все пак се оставя свободно пространство за скърбящия, за да може да не изпада в пълна самота.

Приемане

Между първия и последния етап разстоянието може да ни се струва безкрайно. С приемането, осъзнаваме загубата като неизбежен факт. Приемаме ситуацията и реалността такива, каквито са. Започва изцелението и постепеното ни завръщане към нормалния живот.

Накрая приемаме, че нещата са се променили, нещо си е отишло безвъзвратно. И все пак сме почувствали, че частици от загубеното са станали неразделна част от нас. Загубата оставя белег в нас, превъзмогваме я, но не я забравяме.

Никога не трябва да прекъсваме изразяването на болката и скръбта. За да преминем през всичко това, освен време е нужно отваряне на сърцето, разрешаване на изживяването на загубата, търпение, търсене на помощ, приемане и надмогване чрез съсредоточаване към живота и това как да го изживеем пълноценно.