Житейски страхове. Всички ги имаме. Всяват в нас тревожност, паника, дистрес. Но 5 от тези страхове, като че ли обобщават и обясняват всички останали.
„Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме е самият страх.“
– Ф. Д. Рузвелт
Нека погледнем едно от основните определения на понятието „страх“:
“Чувство на загриженост, причинено от нашето очакване за въображаемо събитие или случка.“
Страхът, в същността си, е стандартна биологична реакция. Мозъкът изпраща едни и същи сигнали ако ви нападне животно, ако предстои да предложите на любим човек или пък сте пред важен изпит.
Страхът, както останалите ни емоции, е преди всичко информация. Дали и как ще изберем да интерпретираме тази информация зависи само от нас самите.
Съществуват 5 най-често срещани страхове, от които произтичат всички останали заплахи в живота ни:
1. Изчезване
Това е малко по-обширен поглед върху страха от смъртта. Всеки човек има вродени, житейски тревоги от това да изчезне, да спре да съществува. Страхът от височини, когато сме на ръба на висока сграда? Да, това също в крайна сметка опира до страх от изчезване.
2. Осакатяване
Това е ужасът, че можем да загубим някоя част от скъпоценното си тяло, да нарушим цялостта на който и да е орган, крайник или природна функция. Фобиите от животни, насекоми, паяци и змии произлизат именно от този страх.
3. Загуба на автономия
Или иначе казано всякакви страхове, при които нямаме контрол над обстоятелствата – попадане в капан или затвор, имобилизация, парализа. Във физическата си форма често се изразяват в клаустрофобия, но също така може да повлияе и на социалните ни контакти и връзки.
4. Раздяла
Тук се включват страхът от изоставяне, отказ, загуба на близост. Най-общо казано страх, че вече си Не-човек – нежелан, неуважаван и неоценен. Катализатор на такъв страх е например „мълчаливата терапия“, когато човек или група хора умишлено отказват да отразят присъствието ни. Такива моменти могат да имат разрушителен ефект над психиката.
5. Смърт на егото
Всички страхове, които са свързани с подкопаване на достойнството ни и предизвикват дълбоко недоволство от самите нас – страх от унижение, срам, разбиване на илюзиите.
Това е! Само тези пет! Всички останали страхове произхождат или са свързани с някой от гореизброените.
Замислете се как всъщност всичко може да се сведе до най-базовото:
Страх от провал?
Класически страх от смърт на егото.
Страх от отхвърляне?
Тълкувайте го като страх от раздяла, дори и малко от този за смърт на егото.
Страхът от обвързване пък е нищо повече от уплах, че можем да загубим автономията си.
Някои от другите ни емоции също биват повлиявани от житейските ни страхове. Ревността например често е проявление на страха от раздяла. Гневът, от своя страна, е емоция, която почти винаги се основава на първичен страх.
Примерите са много и всичките опират до тези 5 варианта на страха. Затова обръщайте внимание на информацията, която страха ви дава и научите да го контролирате съзнателно.