Сънят – какво наистина знаем?

Евелина Чанева

Сънят е тайнственото състояние, в което прекарваме близо една трета от живота си. Ако разберем повече за него, може би ще го погледнем с други очи.

Фази на съня

Сънят е не по-малко сложен и многопластов процесот бодърстването. По време на сън мозъкът на човека работи също толкова активно, но по съвсем различен начин. Има 5 фази, през които минаваме по време на сън.

  • Фаза 1 (Сънливост) – Влизаме и излизаме в сънуване за 5-10 мин. Можем лесно да бъдем събудени. Очите ни се движат много бавно и мускулната активност е слаба.

  • Фаза 2 (Лек Сън) – Очните ни движения спират и мозъчните ни вълни се забавят до случайни избухвания на бързи вълни. Сърдечният ни ритъм се забавя и телесната температура се понижава.

  • Фаза 3 и 4 (Дълбок Сън) – Появяват се бавни мозъчни вълни, наречени Делта вълни, които се разпръскват с по-малки и бързи пикове. До фаза 4 мозъкът произвежда почти само Делта вълни. Много трудно е да събудиш някой през фази 3 и 4, които се наричат дълбок сън. Няма движение на очите и мускулна активност. Хората събудили се по време на дълбок сън, често се чувстват изморени и дезориентирани за няколко минути, докато тялото им „се събуди“ напълно.

  • Фаза 5 (REM Сън) – По време на REM съня дишането ни става по-бързо и нередовно; очите ни трептят бързо в различни направления, а мускулатурата ни е временно парализирана. Сърдечният ни ритъм се повишава, кръвното налягане също. Хората са склонни да имат ясни сънища по време на тази фаза от съня.

Тези фази се повтарят циклично на около 90 минути, въпреки че всеки следващ цикъл има по-дълги REM фази и все по-малко от другите по-дълбоки състояния на сън.

Докато спим активността на мозъка е сходна с тази по време на бодърстване, но с някои съществени разлики. При появата на сънища зоните, свързани с логическа мисъл, биват блокирани. Вместо това се наблюдава повишена активност в зоните свързани с емоции и фантазия. До голяма степен намалява и информацията, която постъпва от петте сетива.

Тема17Фото2

Сънят обикновено се свързва с това да си отпочиваме. Но това съвсем не важи за цялото ни тяло. Мозъкът ни изобщо не спи, докато ние си почиваме. Той работи със същата натовареност, както и когато сме будни. Докато спим мозъкът анализира изминалите събития и проверява състоянието на вътрешните органи.

На практика си почиват само мускулите на тялото, но идеята на съня не е в това да си починат мускулите. Главната функция на съня е да се даде на мозъка възможност да направи анализ на тялото. Ако не спите поне малко през денонощието, тялото ви ще бъде подложено на огромно натоварване. Ще се променят всички биохимични показатели, включително и биохимията на мозъка. Тези показатели се възстановяват след три денонощия, но не напълно. Това води до повишаване от риска на много сериозни заболявания, сред които и хипертонията.

Сънят играе и много важна роля за освобождаване на мозъка от излишните натрупани спомени и за осигуряване на място за нова информация. По време на сън важните за нас преживявания се прехвърлят от краткосрочната в дългосрочната ни памет. В този ред на мисли може дори да кажем, че сънят е „цената“ която плащаме, за да имаме нови спомени.

Знанието и съня

Съществува теория, че може да се учим докато спим. За съжаление това твърдение е доста преувеличено. Възможно е да усвоим нови знания, но те са ограничени до подсъзнателни асоциации като свързване на миризми с картини. Това не е особено приложимо в ежедневието ни, нито ще ни помогне да развием паметта си в дългосрочен план. За по-сложна информация, например спортни статистики или научаване на чужди думи, сънят ни помага като затвърждава това, което вече знаем.

Вероятно цялата ни известна информация за съня и сънищата докосва само повърхността на този феномен. Но дори малкото, което знаем е достатъчно, за да сме сигурни в полезността му.

Затова следващият път, когато ви се отдаде възможност да „откраднете“ някой свободен час за сладко спане – възползвайте се!

www.suznanie.org
Пловдив, ул. Булаир №34
0889 48 25 59