Стрес и дистрес – кога губим контрол над напрежението?

Евелина Чанева

Контролираният стрес ни помага да се фокусираме под напрежение, да се мотивираме за по-добри резултати, дори да спаси живота ни. А когато загубим контрол?

Стресът е реакцията на тялото ни, когато сме изправени пред заплаха или някакво изискване. В такава ситуация централната ни нервна система реагира като освобождава хормони и невротрансмитери, които изправят тялото в режим на готовност – кортизол, адреналин и норадреналин. Те карат сърцето ни да бие по-бързо, кръвното ни налягане да се повишава, дишането ни да се ускорява и сетивата ни да се изострят. Тези физически промени ни помагат да сме по-бързи, по-силни, по-издържливи и фокусирани. Всичко това може да ни помогне в застрашаващи живота ситуации.

Но нервната ни система често не е много добра в разграничаването между ежедневни състояния и стимули (стресори) и моменти „на живот и смърт“. Особено в днешно време, когато все повече сме изложени на толкова много и различни стресори. Ако не разпознаваме и реагираме правилно на заобикалящите ни заплахи, лесно можем да преминем границата и стресът ни да стане застрашаващ и увреждащ здравето. Такъв тип стрес се нарича „дистрес“.

Фази на Стреса

Реакциите ни към стрес се развиват с времето и излагането на различни фактори. Дали човек ще премине през всички фази или директно ще прескочи на късните етапи зависи от нивото и интензитетът на изпитаната заплаха.

  • Първа Фаза
    - Изправени сме пред ново предизвикателство. То може да бъде позитивно – нов дом, появата на нов член на семейството, повишение в работата; или пък негативно – затрупване с дела в офиса, проблеми във връзката. Мотивацията в този стадий е висока и имаме достатъчно енергия да се справим със ситуацията, чувстваме се обезпокоени, но мобилизирани.
  • Втора Фаза
    - Нивата на стрес се повишават и започват да засягат ежедневното ни функциониране. Чувстваме се претоварени, нямаме време за нищо, започваме да имаме здравословни проблеми. На този етап полезният стрес започва да се превръща в дистрес.
  • Трета Фаза
    - Ако до този момент не сме си обърнали внимание има опасност стресът ни да се превърне в хроничен. Имаме усещането, че колкото повече работим и влагаме усилия, толкова по-малко успяваме да постигнем. Започват проблеми с главоболие, ставаме по-агресивни и избухливи, реагираме импулсивно пред всяка пречка.
  • Четвърта Фаза
    - Чувстваме се „прегорели“ емоционално и физически. Имаме занижена оценка за себе си. Почивните ни дни не са достатъчни, за да свалят напрежението от нас и то само продължава да се трупа. Изпитваме неспособност да се справяме дори с елементарни ежедневни неща.

Справяне със Стреса

nature-176061_1920Много можем да си помогнем ако използваме някои простички методи за самопомощ и самоуправление. А те не са малко. Сред най-полезните от тях са:

  • Физически упражнения
    - Особено ритмичните упражнения, които включват ръце и крака (тичане, плуване, танци). Освен, че ни предоставят време за себе си, те са много полезни ако сме изпитвали стрес, който ни е оставял вцепенени. Така тялото се отърсва от чувството на обездвижване и страх, които съпътстват подобни ситуации.
  • Социализиране
    - Дори простичкият момент, в който контактувате с някого лице в лице, спомага за отделянето на хормони, които ни помагат при стрес и дистрес. Някоя мила дума, топъл поглед или приятелски съвет – всичко това „успокоява“ нервната ни система и сваля чувството на напрежение.
  • Здравословно хранене
    - Яжте балансирано. Нека в менюто ви има повече плодове и зеленчуци, както и храни богати на омега-3 киселини. Би помогнало също да намалите рафинираните въглехидрати, сладките десерти и кофеина.
  • Ангажиране на сетивата
    - Какво ви кара да се чувствате спокойни? Може би любимата песен да звучи в ушите ви? Или пък миризмата на сутрешна роса? Може би това да галите сгушения си домашен любимец? Намерете своят емоционален стимулатор.
  • Време за себе си
    - Умората пречи на човек да мисли и действа рационално. Не само трябва да се грижим да получаваме достатъчно количество сън, но и да намираме време за себе си, когато ще можем да загърбим всичките ни належащи задачи и стресори.

Затова нека не стоварваме толкова вина върху зловредното влияние на стреса. Той е наш приятел – дистресът е този, който може да ни създаде неприятности. Опознайте себе си и тялото си и със сигурност ще избегнете срещата с него.

www.suznanie.org
Пловдив, ул. Булаир №34
0889 48 25 59