Анорексията – красавицата, която има крещяща нужда от любов

Евелина Чанева

Какво е анорексията? Защо се появява и какви симптоми може да има? Днес ще научим може ли семейството да помогне и какви опции има за лечение.

С прилагането на правилно лечение повече от половината от страдащите имат шанс за пълно възстановяване.

Причини за поява на анорексия

В основата на анорексията стоят социалните и семейните фактори. При много от хората с анорексия, порочният и деструктивен хранителен цикъл започва именно заради необходимостта, която обществото им налага да бъдат слаби и привлекателни.

Ниското самочувствие и ниската самооценка задълбочават проблема дори повече. Това са „послушни” момчета и момичета. Те не демонстрират интересите си и не създават проблеми. Те не са купонджии, не закъсняват, нямат изявен интерес към другия пол. Въобще спестяват всички проблеми, които останалите родители изпитват с деца тийнейджъри.

Поради тази причина, често родителите не могат да повярват, че детето им има сериозен проблем. Те не противоречат на родителите си, вземат все правилните решения, не са грижа на никого, защото като че ли са родени възрастни. Родителите рядко осъзнават, че именно липсата на „проблеми” е причинителят на нещо много по-сериозно от обичайните тинейджърски неуредици.

Ограничителните диети могат да попречат на телата им да се развият по нормален начин, а начинът им на мислене ограничава процеса на съзряване и рефлектира на връзката родител – дете.

Девойката развила анорексия през юношеството по свой собствен начин се противопоставя на родителите си. Това може да се изразява в оспорване на всичко. Това поведение само търси изражение в ежедневието. Съвсем вероятно е момичето да е в пълно отрицание по въпроса.

Тя се плаши от мисълта, че може да напълнее. Смята, че хората ще я приемат само тогава, когато тялото е в „идеални размери“.
Така момичето изпада в порочен кръг, защото не осъзнава въпросите пред, които е изправена или не може да намери отговора им.

Понякога родителите допълнително могат да влошат нещата. Очакването дъщеря им да стане жената от техните представи и тази, от която имат нужда, за да не чувстват провал като родители.

Психологически и поведенчески симптоми за анорексия

Ето и някои от характерните симптоми на анорексията:

  • Отказ от хранене, чрез което се постигат нормални за възрастта и ръста параметри на теглото.

  • Страх от наддаване на тегло – при положение, че липсват каквито и да било причини за подобни опасения.

  • Представи за външния вид различни от реалността.

  • Аменорея – липса на три последователни цикъла; цикълът се възстановява само с помощта на хормонални препарати.

  • Сънят e неспокоен и непълноценен, а оскъдните количетсва храна не доставят необходимата енергия, което води до умора през деня.

  • Изключеително слаба концентрация.

Първите признаци не се възприемат като тревожни от околните. Началото на промените често не може да се определи точно.

Предвид широко разпространените разбирания за грижата над теглото, стройната фигура и диетите, първоначално такова поведение не би изглеждало изненадващо.

Уви, при страдащите от анорексия тези теми придобиват твърде голямо значение.

Занемарявайки все повече аспекти от живота си, те се занимават изключително с хранене, броене на калории и стратегии за избягване на наддаването.

Въпреки видимо слабата си фигура те твърдят, че се чувстват добре и не са в състояние да видят реалното си положение. Изследванията показват, че типични за личността на анорексиците са перфекционизмът, интровертността и неувереността. До последно се стремят към отлични резултати в училище, университета или професията. Социалните контакти се ограничават. Често се общува само със семейството, най-добрата приятелка или, ако има такъв – с партньора.

Лечение при анорексия

Анорексиците не си признават, че са болни и трудно биват въвлечени в лечение. Те смятат, че всичко е под техен контрол. Че могат да се справят сами. Че смъртта е просто заплаха и че това няма да им се случи. Вътре в тях обаче има и едно здраво гласче, което казва, че не живеят добре, че живота им е загубил цвета си, че страдат. Този глас се проявява в кризите на анорексията, в моментите на физическо изтощение, нощем. Това е и гласът, с който би следвало да се свържат лекуващите ги.

Анорексия не е обикновено хранително разстройство; боледува психиката, затова лечението е сложно, продължително и изисква комплексно въздействие.

Проблемът е, че най-често заболяването се установява по стопените килограми, а всъщност стремежът да се спазват диети е предхождан от противоречия в психиката. За лечението са необходими психиатър, психолог, диетолог; нерядко се налага и хоспитализация.

Започва и прилагане на психотерапии, които могат да са индивидуални или групови, семейни. Усвояват се поведенчески модели. Идеята на всички тези занимания е да се насърчи самоусещането за личностни качества, ценност, пълноценно присъствие; въпросът е да се постигне контрол и самовъзприемане.

Ранното откриване и лечение на разстройството може да подобри прогнозата за пациента в дългосрочен план. С прилагането на правилно лечение приблизително половината от страдащите имат шанс за пълно възстановяване.

Съществуват различни подходи в психотерапията, които се фокусират върху промяната на мисленето и поведението на човек с хранително разстройство. Лечението включва практически техники за развиване на здравословни нагласи към храната и теглото, както и подходи за промяна на начина, по който човек реагира в трудни ситуации.

Когнитивно-поведенческа терапия се фокусира върху идентифицирането и промяната на нефункционални мисловни модели, нагласи и убеждения, които могат да задействат желание да се подобри начина на живот и хранене, както и цялостното отношение към храната.

Позитивната психотерапия използва способностите (качествата) на личността и ги насочва към решаване на актуалния и основния конфликт на човека.

Покачването на теглото при хората с анорексия е от жизнена необходимост. Желателно е това да става с много бавни темпове, защото както резкия спад на теглото не е полезен, така и прекомерно бързото натрупване на килограми е противопоказно.

Възстановяването на теглото само по себе си не означава пълно излекуване на хранителното разстройство и лечението не бива да се прекратява. От изключителна важност е клиентът да бъде стимулиран и поощряван и за най-малкия си успех.

www.suznanie.org
Пловдив, ул. Булаир №34
0889 48 25 59